Инсталирайте Steam
вход
|
език
Опростен китайски (简体中文)
Традиционен китайски (繁體中文)
Японски (日本語)
Корейски (한국어)
Тайландски (ไทย)
Чешки (Čeština)
Датски (Dansk)
Немски (Deutsch)
Английски (English)
Испански — Испания (Español — España)
Испански — Латинска Америка (Español — Latinoamérica)
Гръцки (Ελληνικά)
Френски (Français)
Италиански (Italiano)
Индонезийски (Bahasa Indonesia)
Унгарски (Magyar)
Холандски (Nederlands)
Норвежки (Norsk)
Полски (Polski)
Португалски (Português)
Бразилски португалски (Português — Brasil)
Румънски (Română)
Руски (Русский)
Финландски (Suomi)
Шведски (Svenska)
Турски (Türkçe)
Виетнамски (Tiếng Việt)
Украински (Українська)
Докладване на проблем с превода
we were taking suppressive fire in the trenches, morale was low, most thought of turning their gun on themselves...
then this gigachad sigma male omega prime comes in with dat god tier succ n hump
everyone was inspired, a great sense of social unity among comrades..
we ended up winning the war but in the end i realized no one ever said no h0m0...
it wasnt needed it... didnt matter who was ghey or not....
we were brothers in arms and had fought the good fight
those were the glory days... the days where my mind was so clear i could smell the dust in the air
and hear the sound of autistic gamers going reeeeeee in the distant wind...