Инсталирайте Steam
вход
|
език
Опростен китайски (简体中文)
Традиционен китайски (繁體中文)
Японски (日本語)
Корейски (한국어)
Тайландски (ไทย)
Чешки (Čeština)
Датски (Dansk)
Немски (Deutsch)
Английски (English)
Испански — Испания (Español — España)
Испански — Латинска Америка (Español — Latinoamérica)
Гръцки (Ελληνικά)
Френски (Français)
Италиански (Italiano)
Индонезийски (Bahasa Indonesia)
Унгарски (Magyar)
Холандски (Nederlands)
Норвежки (Norsk)
Полски (Polski)
Португалски (Português)
Бразилски португалски (Português — Brasil)
Румънски (Română)
Руски (Русский)
Финландски (Suomi)
Шведски (Svenska)
Турски (Türkçe)
Виетнамски (Tiếng Việt)
Украински (Українська)
Докладване на проблем с превода
2 
War Thunder is basically the intellectual version of the FPS games that all the stupid children and mongoloid brains play. Instead of just being based purely on twitch "skills" which require as much intellectual ability as closing popup spam windows, in War Thunder you have to use at least some tactics and strategy. FPS games are like playing Pong on high speed. War Thunder is like playing chess.
everything got dumbed down to the lowest common denominator.
My GF asked me if I was "having fun" playing War Thunder, and I looked at her like she was a ♥♥♥♥♥♥♥ ♥♥♥♥♥♥ to even consider that sentence a valid question. I don't have FUN playing War Thunder. This game routinely pisses me off and makes me rage. However, when I stomp the entire enemy team and crush them so utterly I can hear the lamentations of their mothers, I feel satisfaction.
░░░░░░▄▀▀▀▀░░░░░█▄▄░░░░
░░░░░░█░█░░░░░░░░░░▐░░░
░░░░░░▐▐░░░░░░░░░▄░▐░░░
░░░░░░█░░░░░░░░▄▀▀░▐░░░
░░░░▄▀░░░░░░░░▐░▄▄▀░░░░
░░▄▀░░░▐░░░░░█▄▀░▐░░░░░
░░█░░░▐░░░░░░░░▄░█░░░░░
░░░█▄░░▀▄░░░░▄▀▐░█░░░░░
░░░█▐▀▀▀░▀▀▀▀░░▐░█░░░░░
░░▐█▐▄░░▀░░░░░░▐░█▄▄░░
░░░▀▀░▄REP▄░░░▐▄▄▄▀░░░